сеченѝна ж. Диал. 1. Изсечена и наново порасла млада гора. Околийската болница бе в горния край на градеца, у самите, обрасли с млада сеченина, балкански поли. О. Василев. 2. Място на изтребена гора, обикн. превърнато в нива. Сеченина къща храни. Погов.
|