сечивò, мн. -à, ср. Занаятчийско или земеделско ръчно оръдие; инструмент. На тезгяха стореха чукчета, рендета, а по диреците бяха закачени триони, тесли, бичкия и други сечива. Тук бе дядо Тасевата работилница. Кр. Григоров. В ъглите на стаята и на една ниска масичка, дори на рогозката бяха наслагани в безредие резбарски сечива. Дим. Талев. Зидарски сечива. Златарски сечива.
|