|
сèщам, -аш, несв.; сèтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Поет. Усещам, чувствам. Ненко след тая припявка сети, че му стана сладко на сърцето и хубаво, много хубаво. Влайков. Другарко, сещам аз последний час настава, / час сбогом и от теб, и от света да зема. П. П. Славейков. В гърдите си сетих безкрайна пустота. Дебелянов. 2. Разбирам, долавям, узнавам. Кажи на момчетата там никой нищо да не пие, че ако сетя някак, че някой е пил, зъбите ще му строша. Влайков. Ама и аз тогава не сещах, че това е барут. Вазов. 3. Подсещам, напомням. Дребните пиперки на една тояга / низ до низ наредих и турих над прага. / Да сещат за тебе — ти обичаш люто. Елин Пелин.
|