|
сèщам се, -аш се, несв.; сèтя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Идва ми на ум, хрумва ми, съобразявам. А Райка стоеше над кладенеца и гледаше като прелива водата от менчето, без да се сети да го отмести. Влайков. На два-три пъти Захария изказа съжалението си, че не се е сетил да вземе една дамаджана с вино. Йовков. Едва сега се сещам да погледна пред позицията — тъй бе страхотно там през нощта. Л. Стоянов. 2. Спомням си, припомням си. За щастие, той се сетил, че наблизко била къщата на поп Димча. Вазов. На Цвета се искаше да каже на някого. Тя се сети за Станка и веднага се зарадва. Елин Пелин. Често пак се сещах за думите на дяда Коля: „Да би мирно седяло, не би чудо видяло“. П. Р. Славейков. 3. Отгатвам, догаждам се, досещам се. Не зная само за кого ще да те даде. ала аз се сещам и сама. Каравелов. Ах! — извика Влади — сега се сещам защо моите другари не се приближават до нашето жилище. Те мислят, че аз живея между самодиви. В. Друмев. Някои от студентите почнаха да се сещат накъде бие бай Ганьо и чакаха от минута на минута да си открие картите. Ал. Константинов. □ Тебе думам, дъще, сещай се, снахо (послов.) — казвам със заобикалки, не направо.
|