|
сея1, сèеш, мин. св. сях и сèях, прич. мин. св. деят. сял, -а, -о, мн. сèли, и сèял, -а, -о, мн. сèяли, прич. мин. страд. сят, -а, -о, мн. сèти, несв., прех. 1. Хвърлям, пръскам семена в земята, за да израсне растение. След туй, с напълнени дисаги на рамо, той влезе в браздите и започна да сее. Йовков. Под горица, под зелена, / ред орачи, ред копачи, / оран орат, жито сеят. П. П. Славейков. Боб сял, боб ял. Погов. Сея царевица. 2. Хвърлям, пръскам семена върху определена площ. Оставил съм там други пари, даде ми Георги Желязов за нивата, дето я ся той. Йовков. Буковци оряха и сееха своето малко поле. Влайков. 3. Прен. Ритор. Разпространявам, разпръсвам (идеи, настроения и под.). Живият поглед на ясните му очи навред сееше благост. Елин Пелин. Искате да делите народа и да сеете вражда сред него. Връщайте се откъдето сте дошли! Дим. Талев. Ся светлина той на живота в мрака. П. П. Славейков. сея се страд. □ Дето го не сееш, там никне (разг.) — появява се неочаквано и обикн. нежелано. Сея на корена му (на дъното му) ряпа (разг., неодобр.) — търся излишни подробности.
сея2, сèеш, мин. св. сях и сèях, прич. мин. деят. сял, -а, -о, мн. сèли, и сèял, -а, -о, мн. сèяли, прич. мин. страд. сят, -а, -о, мн. сèти, несв., прех. Прекарвам нещо през сито или решето, за да го пречистя; пресявам. И като земе някой път сама да сее брашно за квасника и да го замесва, стрина Венковица си мисли. Влайков. сея се страд.
|