си1 възвр. местоим. 1. Кратка форма за дателен падеж — на себе си. Ший грижовно хубавица / и любовно / през прозореца поглежда, / па си шепне и нарежда. Яворов. Едно след друго дойдоха няколко момичета, наляха си вода. К. Петканов. Купих си нова рокля. 2. Означава различни субективни отсенки (най-често интимност, а също съжаление, пренебрежение и др.). Зави се майка, замая — / камък ѝ падна на сърце; / гледа си в очи Чавдара, / във очи черни, големи. Ботев. Аз от стара майка крия / и мълча си, а сърцето / бяс го къса него клето. Яворов. Говори си, и нека са говори, / нали затуй му плащат хората. Вапцаров. Диване съм си, диване, и туй-то! Елин Пелин. Пея си. Мечтая си. 3. Като притеж. местоим., кратка неизменяема форма — свой. За да ги заварди от наклонност към кражба, той поверяваше на децата си ключа от ковчега с парите. Вазов. Къщата му се превърна на многобройна задруга, той увеличи имота си, забогатя. Йовков. Сън сънувах, сън прокоба — / сънувах си гроба. Яворов. У дома си. У бабини си.
си2 частица. 1. Прибавя се след неопределителни местоимения и наречия, напр. някой си, някакъв си, нещо си, еди-кой си, някога си, някъде си, нейде си и др., като усилва тяхната неопределеност или им придава пренебрежителна отсянка. В някое си царство имало един цар — и хитър, и зъл, и ненаситен. Ц. Церковски. Дошъл някой си в нощта и иди му се доверявай. Хар. Русев. Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен. П. П. Славейков. Няма ли да ти домилее, да размислиш, че за някаква си нищожна заплата биеш брата си? Елин Пелин. А той сега така да ми се накара! И зарад кого? За една от нейде си дошла! Влайков. 2. а) При глаголи като отивам, идвам, дохождам, заминавам, тръгвам и др. им придава значение: отивам у дома си, на мястото, където живея постоянно, откъдето съм дошъл. Идвам си. Утре си заминавам. Ще си дойда късно вечерта. Най-после си отидоха. б) При глаголи с представка от-, които имат значение, че действието се извършва до насита, засилва това значение, напр. отигравам си, отспивам си, отяждам си. г) При някои глаголи придава различни отсенки в значението им, напр. дояждам си, лягам си, припомням си и др.
си3, мн. няма, ср. (итал.). Муз. 1. Название на седмия тон от музикалната гама в до-мажор. 2. Нотен знак на тона „си“.
|