|
сив, -а, -о, прил. 1. Който е с цвят на пепел от дърво. От баирите се спущаха нови мъгли, гъсти, сиви и се трупаха над селото. Елин Пелин. Сив костюм. Сиви очи. Сив сокол. Сива котка. 2. За коса, мустаци прошарен, отчасти побелял. Оня, който разказваше, беше един висок мъж с дълги сиви мустаци и с лукави, дръзки очи. Вазов. 3. Прен. Безрадостен, еднообразен, неинтересен. Едничкото нещо, което се усмихваше сред този сив и беден двор, беше малката градинка пред къщи. Г. Караславов. Сиво всекидневие. Сива действителност. Сив живот.
|