сивèя, -èеш, несв., непрех. 1. Ставам постепенно сив; посивявам. Ето на прага / отново е пак златолистата есен. / Увяхват тревите, сивеят стърнища. Ем. п. Димитров. || За коса — все повече се прошарвам. Косата ми сивее. 2. Сивея се. От двете страни на улицата сивееха сградите. Д. Добревски. И чадъри безбройна / изопнати гъсто сивеят из мрака. Ем. п. Димитров.
|