сивинà, мн. няма. ж. Рядко. Сив цвят; сивота. Отсам-оттатък се наредили ниски дървени дюкянчета, боядисани уж с разни шарила — слънцето ожулило шарилата и вапцало навред с една безцветна сивина. П. Ю. Тодоров. Малко по-късно той вече бърза на работа, сляп и за утрото, и за чудната сивина на небето. П. Вежинов.
|