сивотà, мн. няма, ж. 1. Сив цвят; сивина, сивост. Гората бе обвита с мъгла. Всред призрачната сивота на леса тежеше гробно мълчание. Ем. Станев. Косите му бяха отметнати назад, те бяха посивели вече и тази сивота го правеше по-строг и по-старолик. Г. Караславов. 2. Еднообразие, скука, тъга. На младини човек бленува и гони някаква цел, после той потъва в плътната сивота на едно всекидневие. Св. Минков. Минеше ли неделната почивка, почваше пак еднообразието на живота, почваше безкрайната, затъпяваща сивота на дните. Ст. Дичев.
|