сигнàл м. (лат.). 1. Звуков, светлинен или друг условен знак за предаване обикн. на разстояние съобщения, разпоредби и др. Засвири тръба и тоя сигнал се поде и повтори на много места по шосето. Йовков. Разсъмна се, някъде високо се разнесе късият сигнал на рога. Ем. Станев. Заповедта гласеше: „Задържай могилата до сигнал с червена ракета“. Дим. Димов. Давам сигнал. Светлинен сигнал. Сигнал за въздушни тревога. 2. Прен. Съобщение, предупреждение за някаква нередност, слабост, недостатък, за да се вземат мерки. Получиха се сигнали, че има нарушения.
|