|
сѝгурен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. (итал.). 1. Който не се съмнява в нещо; уверен, убеден. Хората може да поприказват за Тошка, но лоша дума за старата няма да кажат, в това тя беше сигурна. Г. Караславов. Хората с такива очи са честни, откровени, на тях човек може да се довери и да бъде сигурен, че няма да го подведат. М. Марчевски. 2. На когото (на който) може да се разчита, който заслужава доверие; надежден. Адвокатът беше му казал, че ако не се съберат доказателства и не намерят сигурни свидетели, делото е изгубено. Йовков. Сигурен човек. Сигурна помощ. 3. Който не е застрашен от никаква опасност или несполука. Но веднъж, тъкмо когато се мислеше най-сигурен, видя се подгонен от потеря. Йовков. Малцина можаха да се заловят за някоя, ако и скромна, но сигурна търговийка. Вазов. Сигурна служба. На сигурно място. Сигурно убежище. 4. Който показва твърдост, непоколебимост, увереност. С чевръста и сигурна ръка ковачът довърши желязото. Йовков. Той беше среден на ръст човек с едва-едва отпуснати рамена, но в стаята влезе със здрава, сигурна стъпка. Дим. Талев. Сигурни движения. 5. Който непременно ще стане, ще се случи; неизбежен, неминуем. Никакво ядене. Една хапка хляб значи сигурна смърт. Л. Стоянов. Сигурен успех. Сигурни печалби. Сигурна гибел.
|