Речник

сѝла ж. 1. Способност на живите същества да работят, да действат чрез напрягане на мускулите. Подпирам се на пушката, но усещам, че силите ме напущат. Л. Стоянов. Със сила и ловкост, които поручикът не подозираше, тя скочи, отблъсна го и хукна към вратата. Г. Караславов. Повечето от воловете остават на мястото си като заковани: не мърдат, не трепват, сякаш силите им са стигнали само да дойдат дотук. Йовков. Премерваме силите си. Губя сили. Физическа сила. || Напрежение, изразходване на голяма енергия. Отвориха вратата със сила. С последни сили. 2. Способност на човека да преодолява с воля и характер пречки, трудности, да проявява твърдост, устойчивост. Майка ми показа и в тоя случай силата на душата си. Величков. Престъпните мисли играеха свободно и Еньо нямаше сили да ги обуздае. Елин Пелин. Когато до гроба на Велко израсна малкото гробче, Дона падна там, върху гроба на мъжа си, и заплака с глас. Дотук бяха стигнали силите ѝ, сега тя можеше да поплаче. Дим. Талев. Нравствена сила. Душевна сила. || Само мн. Заложби, способности за дейност, за работа у човека. Всеки гражданин е длъжен да се занимава с обществено полезен труд и да работи според своите сили и способности. Конст., чл. 73. Има вяра в собствените си сили. Отдал силите си за просветата на младежта. 3. Спец. Енергия, която предизвиква движение или изменя посоката или скоростта на движението. Сила на тежестта. Центростремителна сила. Сила на съпротивление. Сили на взаимодействие. 4. Само ед. Степен, интензивност в проявата на нещо; напрежение. Сила на електрическия ток. Сила на магнитно поле. Сила на светлината. Сила на звука. Сила на вятъра. 5. Висока степен в проявата на нещо; мощ. Никой го не надминава (Каблешков) по силата и безкористието на чувствата, които внесе в революционното дело. Величков. Той го намери, без да пита някого, такава е чудната сила на инстинкта у лишените от зрение. Вазов. Две-три сухи дръвчета дадоха сила на огъня, огнището пламна. Г. Караславов. Сила на характера. Сила на навика. Сила на страстите. Емоционална сила. 6. Подтик за дейност или проява. Страстта е страшна сила, била тя за жена, за злато, или за корона. Вазов. Той забрави града. Една друга сила го прикова тука. Престъпните мисли изпълниха душата му със страшни планове. Елин Пелин. Той не знаеше как другояче да ѝ отговори, за да разбере, че няма сила, която да ги раздели. Г. Караславов. 7. За войска, държава и под. — който се отличава с голямата си мощ, който мъчно може да бъде победен. Московецът пак се готви. Сила е той, и сила непобедима. Цани Гинчев. Тоя геройски народ направи чудеса, но какво може против такава сила? Вазов. 8. Само ед. Възможност за въздействие, действие и др. Лекарството действа с голяма сила. Сила на знанието. 9. Обикн. мн. Обществена група с влияние. Революционни сили. Реакционни сили. Тъмни сили. Демократически сили. 10. Само мн. Прен. Войска, войски. С грамадни сили турците нападат тоя малък отряд, отхвърлят го и го преследват. Йовков. || В съчет. морски сили, въздушни сили, сухопътни сили и др. — различни родове войска. 11. Прен. Човек, който работи с успех в дадена област. Неотдавна като млада надеждна сила, приеха го в партията. Йовков. || Само мн. Изтъкнатите дейци в дадена област. Нашите млади певчески сили завоюваха медали на фестивала. Артистични сили. Млади теоретически сили. □ В сила съм — за закон, наредба и под.: важа, прилагам се. И съвсем естествено бе също туй, че суровият партизански закон продължаваше да бъде в сила, че малодушното отстъпление без заповед се наказваше със смърт. Дим. Димов. В силата си съм (в пълната си сила съм) — в най-силната си проява, в разгара си съм. Мисълта му го унесе на седянката, която тая вечер е събрана у стринини му Цонковинини. Тя е сега тамам в силата си. Влайков. Велики сили — държавите с най-големи материални възможности и международно влияние. Влизам в сила — за закон, наредба и под.: почвам да важа, да се прилагам. Конска сила (физ.) — единица за измерване мощност. Нечиста сила — в представите на суеверните: зъл дух, дявол. По силата на (книж.) — вследствие на, поради. По силата на нещата (книж.) — поради обстоятелствата. Производителни сили (Иконом.) — хората и оръдията за производство, които създават материални блага. Работна сила (Иконом.) — а) Труд, енергия, която създава, произвежда нещо. б) Работници. Не достигаше работна сила. Със сила — с насилие.