Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
си
сибирски
сиборгий
сив
сивеене
сивея
сивея се
сивина
сивкав
сивкавост
сиво
сиво-
сивокос
сивоок
сивост
сивота
сивочерен
сигнал
сигнален
сигнализатор
сигнализация
сигнализирам
сигнализиране
сигналист
сигналистка
сигнатура
сигнирам
сигниране
сигур
сигурен
сигурно
сигурност
сиджим
сиджимка
сиенит
сиенитен
сизифов
сизифовски
сила
силабичен
силабически
силаботонически
силаж
силажен
силажирам
силажиране
силен
силикат
силикатен
силициев
силиций
силно
силнотоков
силов
силогизъм
силодобиване
силоз
силозен
силом
силомер
силует
силя
силя се
силях
силяхлък
симбиоза
символ
символизирам
символизиране
символизъм
символика
символист
символистичен
символистка
символичен
символически
символично
сименталски
симетричен
симетрично
симетрия
симид
симидчия
симпатизирам
симпатизиране
симпатичен
симпатично
симпатия
симптом
симптоматичен
симулант
симулантка
симулантство
симулация
симулирам
симулиране
симфоничен
симфонически
симфония
син
синагога
синап
синапен
синапов
синджир
синджирен
синджирлия
синджирче
синдик
синдикален
синдикат
синдром
синева
синевина
синедрион
синеене
синекдоха
синекура
синекурен
синене
синеок
синец
синея
синея се
синигер
синигерски
синилка
синило
синина
синия
синка
синкав
синко
синковец
синкопа
синкретизъм
синкретичен
синов
синовен
синод
синодален
синология
синоним
синонимен
синонимика
синор
синорен
синпур
синтагма
синтаксис
синтактичен
синтез
синтеза
синтезатор
синтезирам
синтезиране
синтетичен
синтетически
синтетичност
синузит
синус
синусен
синусов
синхронен
синхронизъм
синхроничен
синхронически
синци
синчага
синчец
синьор
синьора
синьорина
синя
синяк
сипаница
сипаничав
сипвам
сипвам се
сипване
сипей
сипка
сипкав
сипкаво
сипкавост
сипна се
сипя
сипя се
сирак
сираче
сирашки
сирен
сирена
сиренар
сиренарка
сиренарница
сиренарски
сиренарство
сирене
сиреч
сириец
сирийка
сирийски
сирище
сирница
сиромах
сиромахкиня
сиромаш
сиромашеене
сиромашея
сиромашия
сиромашки
сироп
сиропен
сиропиталище
сиропиталищен
сирота
сиротен
сиротински
сиротиня
сиротно
сиротност
сиря
система
систематизирам
систематизиране
систематика
систематичен
систематически
систематично
системен
системно
системност
сит
ситар
ситарка
ситен
ситнеж
ситнене
ситно
ситня
сито
ситост
ситуационен
ситуация
сифилис
сифилитик
сифилитичен
сифилитически
сифон
сифонен
сияен
сияйно
сияйност
сияние
сиятелство
сияя

сѝлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който притежава голяма физическа или двигателна сила; як, мощен. Противоп. слаб. Но той беше необикновено як и силен: веднъж сграбчи едно даначе през краката, издигна го като да беше агне и го преметна оттатък улука. Йовков. Две силни манастирски псета се хвърлиха въз нощния гост. Вазов. Жълтите ѝ обуща бяха по-високи, отколкото обикновено, и над тях се показваха силните и изящни нозе на циркова ездачка. Йовков. Силни мускули. Силни ръце. Силни коне. Силен мотор. 2. Който действа с голяма сила. Любовта е сляпа. Силната любов накарва човека да жертвува мило и драго. В. Друмев. Силен дъжд. Силен вятър. Силна памет. || Който се проявява с голяма сила; стихиен. По откритото му лице се четеше силна вътрешна борба. Вазов. Кучето изглеждаше да има един от най-силните си припадъци на скръб. Йовков. Силно смущение. Силен огън. 3. Който притежава голяма мощ, който трудно може да бъде победен; мощен, могъщ. Българите са народ силен и непобедим. В. Друмев. Тозчас изпращяха няколко пушки там — условен сигнал, че е забележен силен неприятел. Вазов. Силна държава. Силна войска. || Който има голяма власт, влияние. И да дрънкаш — все едно, няма да оправиш света. Не е ли тъй? Е защо тогава да дразниш и да се смразяваш със силните хора? Ал. Константинов. Станка и сама знаеше, че чичо ѝ Киро е много по-богат от баща ѝ. А с всеки нов ден той ставаше по-богат и по-силен. Г. Караславов. 4. Който притежава голяма душевна сила, твърда воля, устойчивост. Прекрасен образ е този Рахметов. Силен мъж, който вярва твърдо и крачи без колебание напред. А. Каралийчев. Героинята Нора, разочарована от своя мъж, заявява му, че го напуща Това е един силен характер, пред който аз се прекланям. Вазов. Нещастието прави човека силен и горд. Стаматов. Силна натура. 5. За спиртно или друго питие, лекарство, вещество и под. — който действа с голяма сила. Изпозаспаха почти всички. Силната джибровица скоро повали и най-упоритите майстори пиячи. Д. Немиров. || Който съдържа известно вещество в сравнително по-голямо количество. Силен разтвор. Силен чай. Чаша силно кафе. Силен парфюм. Силна отрова. 6. Който има голямо въздействие; убедителен, значителен. Старият адвокат чакаше наежен сина си, приготвил кратка, но много силна, унищожителна обвинителна реч. Г. Караславов. Тънките пръсти на дългите му ръце неспокойно стискаха късото моливче, с което подчертаваше най-силните места на манифеста. А. Каралийчев. Силни думи. 7. Разг. Който знае много (в дадена област или изобщо). Силен по математика. Силен по латински. Силен ученик. □ Силен на деня (разг.) — човек, който има власт или връзка с властта. Силен ток — ток с високо напрежение. Силна храна — много питателна и богата с витамини храна.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.