сѝлно. Нареч. от силен; с голяма сила. Чумакът изгуби търпение, ядоса се и тъй силно дръпна, че насмалко щеше да го събори от стола му. Йовков. На камбанарията нямаше никой, а тежките камбани се люлееха силно. Елин Пелин. Но туй щат братя да видят / и кога, майко, пораснат / като брата си ще станат: / силно да любят и мразят. Ботев. || Във висока степен; много. Лицето му беше невероятно грозно: разкривено, със силно издадени скули. Г. Райчев. Косите и ноктите им бяха силно къносани. Д. Немиров. Силно отровно вещество. Силно разредени газове.
|