сѝля, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Карам някого насила да направи нещо; насилвам, принуждавам. Всякак го силили да обади други някого. Вазов. Нарочно силеше жетварите да подреждат снопите в шахматни редици. А. Гуляшки. 2. Полагам усилия, мъча се много да направя нещо; силя се. Удря момък, удря, сила — / на гърди навел главата. Яворов. Само, разправя тя, му викам да се прекръсти и той божем сили, ама не може да мръдне. Елин Пелин. 3. Стремя се да вървя бързо. Нам ни остая толкова часа от деня, колкото ни трябва да се върнем в манастира, без да силим. Вазов. Разгорещените силни коне не можеха да се успокоят тъй лесно. Те силеха напред. Йовков.
|