|
син, синъ̀т, синà, зват. сѝне, сѝнко, мн. синовè, сѝна (сл. ч.), м. 1. Рожба от мъжки пол. Ти ми си, синко, едничък, / как ще те майка прежали / да идеш, синко, с татка си, / хайдутин като ще станеш! Ботев. В затвора се разчу, че доведените били баща и син, и не остана никой, който да ги не ожали. Величков. Първороден син. 2. Диал. Свойско, нежно обръщение на по-стар човек към дете или млад човек. Дяконе Викентий! — продължи старецът — добре, синко, послугувай на България, като му е времето. Вазов. Тогава детето тичаше при дядо си, захлипнало от плач, и не можеше да се умири. — Мълчи, сине, мълчи — казваше старецът, като триеше сълзите му. Елин Пелин. Станке, ела, сине, ела! И. Волен. 3. Ритор. Човек като рожба на своя народ, като член на своята класа и пр. България няма да забрави своите храбри синове. Вазов. □ Духовен син — възпитаник, ученик. Кучи (песи) син (разг., руг.) — негодник. Мамин син (разг., неодобр.) — гален, разглезен син. Син божи — Исус Христос. Сине майчин (разг., неодобр.) — обръщение към човек, който се е провинил. Стоичко замълча и помисли злобно: „Пинтия си, сине майчин! Като лихварина от града, който продаде нивата на баща ми“. Дим. Димов.
син, сѝня, сѝньо, прил. Който има цвят на синчец, на ясно безоблачно небе; модър. Лицето ѝ светна, стана по-хубава, и сега можеше да се види, че очите ѝ са сини и зъбите бели. Йовков. Над мене бдяха кротко от синия небесен купол белите звезди. Елин Пелин. Синя блуза. Сини метличини. || Посинял. Не го жалеше той! Сини ще му направи месата или кост ще му счупи. М. Кремен. □ Син домат (патладжан) — патладжан (в 1 знач.). Син камък (хим.) — меден сулфат. Синя китка (бот.) — вид плевел по тютюна и слънчогледа. Orobanche ramosa. Синя кръв (книж.) — за означаване на лице от владетелски произход. Ставам син-зелен (разг.) — силно побледнявам от страх, гняв, яд и под.
|