синджѝр м. (тур.). 1. Метална верига. Тогава тя остави детето на пясъка и се наведе да отвърже синджира на лодката, от големия кол. Вазов. Богдан окачи синджирите на жеглите, погали биволите и избърза. К. Петканов. Големите анадолски кучета не се и помръднаха на синджирите си. Йовков. 2. Окови, вериги. На другия ден тъмничарят му хвана двете ръце и стегна със синджира китките, плътно долепени една до друга. А. Каралийчев. Сеймени думат бабички: / Не плачи, бабо, не тъжи, / юнак си сина родила. / Доде му ръце вързахме, / девет синджира скъсахме. Нар. пес. 3. Вид проста плетка.
|