синевà, мн. няма, ж. (рус.). Светлосиният цвят на небесния простор; лазур. Синевата на небето и блясъкът на морската шир ослепяват очите. К. Константинов. Стаята се напълни със слънчев блясък; в чистите стъкла на прозорците сияеше ясна небесна синева. Дим. Талев. || Ясно, безоблачно небе, лазур. Тънки облачета бяха се раздиплили високо в синевата. Йовков.
|