синевинà, мн. няма, ж. Синева, лазур. Прозорецът беше широко разтворен и отвън нахлуваха ярки слънчеви лъчи. Небето трептеше в чудна синевина. Дим. Ангелов. Над нивите повя ветрец, чучулига се стрелна в синевината. А. Гуляшки.