синеòк, -а, -о, прил. Който е със сини очи. Доктор Соколов беше млад човек на двадесет и осем години, левент, с лъскава руса коса, синеок. Вазов. Лазар веднага позна между тях племенника си Стефан — рус, напет, синеок момък. Дим. Талев.