синèя, -èеш, мин. св. синя̀х, прич. мин. св. деят. синя̀л, -а, -о, мн. синèли, несв., непрех. Синея се. А далече на юг синее Балканът, обвит в мараня като мираж. Ем. Станев. Небето синееше, а из въздуха се носеше миризма на люляк. Дим. Димов.