|
синèя се, -èеш се, мин. св. синя̀х се, прич. мин. св. деят. синя̀л се, -а се, -о се, мн. синèли се, несв., непрех. Изпъквам с ясносиния си цвят. Отечество любезно, как хубаво си ти! / Как чудно се синее небето ти безкрайно! Вазов. Цялата градина се синее от теменужки и жълти пролетни цветица. Г. Райчев. Гъста и тежка е зеленината на овошките, някъде над сухите дувари се синее люляк или висят жълти кичури на цъфнал салкъм. Йовков.
|