сининà ж. 1. Само ед. Син или светлосин цвят. С нетърпение чакаше априлските дни, нежната синина на небето и яркото пролетно слънце. К. Константинов. Синината в очите му сякаш още повече се сгъсти и изстина. П. Вежинов. || Ясно безоблачно небе; синева, синевина. Но имаше много слънце и преди всичко — просторно и синьо небе. Нежна и светла като коприва беше тая синина. Йовков. 2. Синкаво петно до тялото. Матьо се съблече и Сами започна да оглежда синините по тялото му. Дим. Ангелов. В същото време очите ѝ необикновено някак са бяха се размътили и наоколо бяха заобиколени с големи синини. Влайков. За пръв път лицето ѝ беше малко посърнало, под очите ѝ личеха синини. Явно беше, тя ред нощи не е спала както трябва. Кр. Григоров.
|