синѝя ж. (тур). Диал. 1. Ниска кръгла масичка за хранене; паралия. Сложиха трапеза — ниска дървена синия, но само за гостите, за Йоана и за трима-четирима още от по-старите мъже. Дим. Талев. 2. Голяма кръгла тава, тепсия. Най-напред с голямата синия донесоха току-що извадена от пещта, зачервена кавърма. Йовков. Домакинята пое от слугинята сребърната широка синия с предметите на прощъпалника. Вазов.
|