сѝнкав, -а, -о, прил. Който е с цвят, близък до синия; възсин. До прозореца стоеше Лалка, жена му, облечена скромно в синкава рокля. Вазов. Лицето му беше черно с избледнели синкави устни. Йовков. Той запали цигара и дълго гледа в синкавите струйки на дима. А. Гуляшки. Горе на билото сияеше светлият зимен ден, а тук, макар да беше навалял дебел сняг, всичко беше потънало в синкав здрач и тишина. М. Марчевски.
|