сѝнковец, мн. -вци, м. Диал. 1. Неодобр. Негодник, нехранимайко. Това ли е научил тоя синковец в Париж? — трепереше от гняв старецът. Вазов. 2. Способен, смел човек, юначага. Копаят синковците, разбиват камъка. А. Каралийчев. Умни са синковци, прибави един трети хъш. Вазов.
|