синкòпа ж. (гр.). 1. Муз. Изместване на тактовото ударение от силно време на слабо. 2. Мед. Внезапно прилошаване вследствие мозъчна анемия, при което съзнанието се замъглява или загубва. 3. Езикозн. Изпускане на един или повече звукове в средата на дума.
|