сѝнор м. (гр.). Граница между ниви, ливади и др.; межда, слог. Далече някъде, на един синор между зелените нивя се белееше нещо. Елин Пелин. Вървяхме с татко край синора на едно изоставено лозе. Д. Немиров. Между разкривените синори се очертаваха тъмнозеленикавите петна на ръжта. Г. Караславов.
|