синтетѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който свързва в едно цяло отделни елементи. Противоп. аналитичен. Синтетичен метод. 2. Който е склонен към синтеза, обобщение. Синтетичен ум. 3. Който е получен чрез химическа синтеза. Синтетичен петрол. Синтетичен каучук. □ Синтетични езици (езикозн.) — езици, в които граматическите отношения в изречението се изразяват чрез формите на самите думи.
|