синчàга, -та, мн. -ги, м. 1. Снажен, едър мъж; юначага. Работи тоя синчага, не се шегува. || Неодобр. Негодник, синковец. Много хубаво е постъпило почитаемото правителство, като се е разпоредило да пипнат тоя синчага за яката и да го въдворят на местожителство. Ал. Константинов. 2. Неодобр. Син. Синчагите и дъщерите на големите банкери, индустриалци, износители и чифликчии се изтягаха по варненските плажове.
|