синчèц, мн. няма, м. 1. Ранно пролетно цвете със сини разположени на гроздове цветчета. Scilla bifolia. Минзухарът и синчецът се показаха по поляните с млада сочна трева. Ем. Станев. 2. Синя метличина. Centaurea cyantus. През нивите вървяха, окичени с цветя, с ярки макове и ситен синчец, група деца. Ив. Мартинов.
|