сѝпвам, -аш, несв.; сѝпя, -еш, мин. св. -ах, несв. и св., прех. 1. Слагам, прехвърлям нещо зърнесто или полутечно от съд, чувал и пр. на друго място. Божан вършееше и сипваше жито в хамбара си с една трескава алчност и ненаситност. Елин Пелин. Сега да сипем зърна в коша — рече тя. — Вземи чувала на гърба си! Йовков. Децата се прибраха и майка им почна да сипва яденето. О. Василев. 2. Наливам течност в нещо. Сестра ѝ дойде тоз час при нея, сипа ѝ в една чаша вода и захвана да я успокоява. Влайков. 3. Диал. Поливам някому да се мие. Сипвай на баща си да се измие. сипвам се, сипя се страд.
|