сѝпвам се, -аш се, несв., сѝпна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Диал. 1. За много хора, навалица — струпвам се изведнъж и от разни страни на едно място. На това място идваха поклонници през цялата година, но на празника на св. Богородица се сипваше народ от цяла Южна България. Г. Караславов. Всичкият свят се сипва в черкова. Влайков. Ще изляза и аз малко до хорото. Цяло село се е сипнало там. Г. Райчев. 2. За множество, навалица — пръскам се на разни страни. Стадото се сипна по поляната. □ Зора се сипва — зазорява се.
|