сѝпкав, -а, -о, прил. 1. Който лесно се сипе, рони; ронлив. Изварата е сипкава и преседлива. Влайков. Разлюляха се клоните и посипаха сипкав снежен прах. А. Каралийчев. 2. За глас, звук — дрезгав, пресипнал. Пак ли по махалата си отишла! — се провикна със сипкав глас Кара Мехмед. Кашлицата го задави. П. Ю. Тодоров. Сипкава кашлица.
|