|
сѝпя1, -еш, несв., прех. Правя нещо да пада, да се излива, да се пръска в голямо количество. Те (турците) сипели своите куршуми по сичките линии на въстаническия лагер. З. Стоянов. Аероплани сипеха бомби дене и ноще. Йовков. || Обр. Слънцето упорито бе се спряло посред синия небесен купол и сипеше огън и жар от висините. Елин Пелин. сипя се непрех. От двете му страни се сипеха снаряди и мини, свистяха куршуми. Ив. Мартинов. А навън пролетният вятър шумеше в цъфналите овошки, а белият цвят се сипеше по зеления килим на тревата. А. Гуляшки. Сняг се сипе на парцали.
сипя2. Вж. сипвам.
|