сирàшки, -а, -о, прил. Който се отнася до сирак. Сън сънувах, ой нерадост, / опустяла младост, / гроб в усоя, гроб сирашки / под шумата гъста. Яворов. Нея знаеха, че е сираче, и всички я отблъсваха и пренебрегваха, особено по-заможните и разглезени деца В мълчаливия ѝ кротък поглед сякаш светеше отразена скръбта на нейната сирашка участ. Г. Райчев.
|