|
сѝрене1, мн. -à, и (остар.) -та, ср. 1. Само ед. Полутвърд хранителен продукт, добит от мляко. Тя отчупи доста голям къшей хляб, сложи върху хляба бучка сирене. Дим. Талев. Кръчмарят сложи трапеза, на която донесе хляб, кромид, сол и бито сирене. Вазов. Хляб с дупки, сирене без дупки. Погов. 2. Само мн. Видове сирене. След пет дена дотътраха един готвач и едни кола закуски: хайвери ли не щеш, салами, бордо, сиренета. Ал. Константинов.
сѝрене2 ср. Отгл. същ. от сиря и от сиря се.
|