сиромàх, мн. -си, м. 1. Много беден човек; бедняк. След четири-пет години Еньо разпродаде всичко и остана последен сиромах. Елин Пелин. Сто лева! Че отде ще ги зема? Сто лева! Сиромах човек съм, нямам. Йовков. 2. Човек, който буди съжаление, състрадание; злочест, нещастник, клетник. Аз може млад да загина, но стига ми тая награда — / да каже нявга народът: / умря сиромах за правда, / за правда и за свобода. Ботев. А! Ранени са! Ранени! — говори ниско той. — Отиват назад. Ах сиромасите, как се влачат! Йовков.
|