|
сиромàшки, -а, -о, прил. 1. Който няма достатъчно материални средства; беден. Аз съм син на сиромашки родители, та по тая причина ходя от град на град за прехраната си. З. Стоянов. 2. Който принадлежи на сиромах. На сиромашко куче дълга опашка не му трябва. Погов. Сиромашко дете. 3. Присъщ, свойствен на сиромах. Сиромашко тегло. 4. Прекалено скромен, беден. Но влезте в къщи, господин подпоручик — ако не сте влизали в сиромашка къща. На двора ли ще стоим? Хар. Русев. 5. Само членувано. Нещастен, клет, злочест. Сиромашкият Бакърджия беше облян в кръв, едната му ръка висеше като дърво, лицето му приличаше на бяла кърпа. З. Стоянов. Говореха тихо, като кроткия дъжд се ронеха думите от устата им. Оплакваха сиромашкия народ. А. Каралийчев. □ Сиромашко лято (диал.) — топлите дни след Димитровден.
сиромàшки. Нареч. от прил. сиромашки. Тя беше жена на средна възраст, сиромашки облечена. Вазов.
|