сирòтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Сирашки. Като оназ вечерница в небето, / една бе в село Ралица девойка, / сиротно чедо беше тя. П. П. Славейков. 2. Нещастен, злочест. Той чувствуваше, че умира от мъка, най-злочест и най-сиротен от всички хора на света. Йовков.
|