сиротѝня ж. Диал. 1. Нещастна, клета, злочеста жена; нещастница. И тя, сиротинята, била вдовица като мене. Йовков. Ама си мисля аз, сиротинята, какво ще правя при тебе. Каква ще съм ти прилика, като не умея да пиша дори името си. А. Гуляшки. 2. Само ед. Събир. Най-бедният слой от населението; беднотия, сиромашия. От пари си червясал, а пък сиротинята мре край тебе. Мих. Георгиев.
|