сит, -а, -о, прил. 1. Който се е нахранил добре, който не е гладен. Който иска да си е сит и нагоен, да си е останал в бащиния си дюкян. Вазов. Той спокойно се наяждаше и спокойно заключваше пак храната си в долапа. След това, сит, лягаше на одъра. Йовков. Ситият на гладния не вярва. Погов. 2. Който насища; обилен, хранителен. Ситият обед обаче отне охотата на другарите ми да се качат на острия Кадиин връх. Вазов. 3. Прен. Който достатъчно е изпитал, преживял нещо и вече не му се иска. Не ща да чуя за никакви причини, извинения и пр. Сита съм на туй. Парите си искам, това е. Йовков.
|