|
сѝтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се състои от по-малки от обикновено дребни частици. Противоп. едър. Тихите вълни равномерно заливаха и напущаха мокрия ситен, златист пясък. Вазов. Времето беше се променила, духаше вятър и ситен сняг прехвърчаше из въздуха. Йовков. Ще смеле ситно брашно за бели погачи. К. Петканов. Тя събра най-ситната плява, замеси я с жълта глина. Измаза грижливо и умело пръстените подове. Г. Караславов. || Сбит, гъст. Сложих писмото на масата — нямах сили да го отворя. Прочетох набързо ситните редове, но струваше ми се, че нищо не разбирам. Г. Райчев. Ситен бод. 2. Само мн. За множество еднородни предмети — по-малък, по-дребен от обикновено. Противоп. едър, голям. Момчето се усмихна приятелски и самодоволно, като показа ред ситни бели зъби. Смирненски. Около нея се трупаха децата и играеха със ситни бели камъчета. Елин Пелин. Сълзите сами течаха, ситни, солени, ще изгорят очите ѝ. Дим. Талев. По челото му блестяха ситни капчици пот. А. Гуляшки. Ситни бръчки. Плат със ситни шарки. 3. За мрежа и под. — който е с малки, сбити дупки; гъст. Кожената ѝ чантичка лежи полуотворена върху бюфета и от нея се подава тънката ситна тантела на кърпичката ѝ. Св. Минков. Ситна панама. Ситно сито. 4. Диал. За крачки, ход, хоро — който се извършва с къси пристъпвания. С бързи, ситни стъпки пресече малкия дол и излезе на хорището. К. Петканов. Ситно хоро. □ Ситни деца (диал.) — малки, невръстни деца. Ситни пари (диал.) — дребни пари.
|