сѝтно. Нареч. от ситен. Принесе една чиния, пълна с нарязани на ситно лук и мерудия. Влайков. Над полето се носеха мъгли и дъждът валеше ситно и тихо. Йовков. Тя полека слезе по стълбата, премина ситно широкия двор и излезе с наведена глава на улицата. Елин Пелин. Това беше дълга, ситно тъкана лента от бяла вълна. Дим. Талев.
|