ситня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Правя нещо, на ситни, дребни частици; наситням. Ситня лук за запръжка. 2. Вървя или играя със ситни стъпки. Той се накани да извика, но видя, че Стойковица бързо-бързо ситнеше насам. Йовков. 3. За дъжд — валя на ситни капчици. А вън ситни, ситни дъждецът. К. Христов. Вън беше се развиделило и ситнеше слаб дъждец, от който едва потрепваха листата на дъба. И. Волен. ситня се страд.
|