|
сѝто, мн. ситà, ср. 1. Съд за пресяване на брашно и др., който се състои от ситна мрежа, опъната на специална рамка. Гърмяха глухо камъните, плющяха ремъците, ситата шумяха. Йовков. Натрошеният чакъл се сортираше през железни сита и се товареше на вагони. Дим. Ангелов. Минал през сито и през решето. Погов. Ситно сито. Едро сито. 2. Прен. Разг. Пречка, препятствие, което мъчно се преодолява. Голямо сито ще има на приемните изпити.
сѝто. Нареч. от сит. Ядоха и пиха сито и шумно.
|