сѝтост, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от сит. Мълчаха и сега дълго двамата съпрузи, еднакво отдадени на празничното следобедно доволство и блажена ситост, или и двамата заслушани в детската глъчка вън. Дим. Талев. В къщи имаше ситост от всичко. Д. Немиров.
|