сия̀ен, -я̀йна, -я̀йно, мн. -я̀йни, прил. 1. Поет. Който сияе, който пръска лъчи; лъчезарен. И във всяка капчица-сълза / се огледа белий ден сияен, — / и усмихнат мина пак нехаен. П. П. Славейков. Зората / на изток сияйна, девствена изгря. К. Христов. 2. Прен. Който изразява силна радост. Връща се със сияйно лице и захласнато ми пришепва. Ал. Константинов.
|