сия̀ние, мн. -я, ср. 1. Лъчисто окръжение около нещо, което гори или свети. Вечер грееха огнените сияния на запалените села. Йовков. Кърджалиите се раздвижиха В сиянието на огньовете се замяркаха черните им сенки, пораснали и удължени. Йовков. 2. Светлина около нещо; ореол. Някакво странно сияние се излъчва около главата на легналата. Влайков. Ръка, ръка ще излее той (златарят). В някакво сияние трепти пред него тая ръка и ето, ще я долови — дига десница. П. Ю. Тодоров. 3. Прен. Блясък. Девойката омайваше, неотразимо възхитителна в разцвета на моминска красота и сияние на младостта. Вазов. □ Северно сияние — осветяване на горните пластове на атмосферата, наблюдавано в някои полярни области.
|